СъдържаниеСъдържание Първично право: Договори за ЕСВсяко действие, предприемано от ЕС, се основава на Договорите. В тези обвързващи споразумения между държавите — членки на ЕС, по-специално Римския договор и Договора от Маастрихт, се определят целите на Европейския съюз, правилата за институциите на Съюза, начинът на вземане на решения и отношенията между ЕС и неговите членове.Договорите са отправна точка за законодателството на ЕС и поради това се наричат първично право. ЕС може да приема правни актове само в областите на политиката, в които държавите членки са му дали правомощия за това чрез Договорите за ЕС. Това е известно като принцип на предоставената компетентност.Договорите се договарят и приемат от всички държави — членки на ЕС, след което се ратифицират от техните парламенти, понякога след провеждането на референдум. С течение на времето Договорите за ЕС се изменят с цел приемане на нови държави членки, реформиране на институциите на Съюза или предоставяне на ЕС на нови области на компетентност.Договори за ЕСПреразглеждане на Договорите за ЕСОбласти на действие на ЕСВторично право: законодателни актовеПравото, което произтича от принципите и целите на Договорите, е известно като вторично право. То включва законодателни и незаконодателни актове.Законодателните актове са актове, които се приемат чрез някоя от законодателните процедури, предвидени в Договорите за ЕС (обикновена или специална законодателна процедура).Понастоящем има пет вида законодателни актове — регламенти, директиви, решения, препоръки и становища. РегламентиРегламентите са правни актове, които са задължителни в своята цялост. Те се прилагат пряко и еднакво за всички държави от ЕС, след като влязат в сила, без да е необходимо да бъдат транспонирани в националното законодателство. Повече за регламентитеДирективиС директивите се определят обвързващи цели за държавите от ЕС, за да се постигне определен резултат, но държавите са свободни да решат как да изпълнят тези цели. След като дадена директива бъде приета на равнището на ЕС, държавите членки трябва да приемат мерки за включване на директивата в своето национално законодателство (транспониране). Националните органи трябва да съобщават за тези мерки на Европейската комисия.Транспонирането в националното законодателство трябва да се извърши в рамките на срока, посочен в съответната директива (обикновено 2 години). Когато някоя държава не транспонира дадена директива, Комисията може да започне производство за установяване на нарушение.Повече за директивитеРешенияРешенията са задължителни в своята цялост. Когато в дадено решение са посочени адресати, то е задължително само за тях.Повече за решениятаПрепоръкиПрепоръките не са със задължителен характер. Те дават възможност на институциите да изразяват своето мнение и да предлагат насоки за действие, без това да води до правни задължения за тези, за които са предназначени.Повече за препоръкитеСтановищаСтановищата не са със задължителен характер. Те дават възможност на институциите да правят изявления, без това да води до правни задължения по предмета на съответното становище.Повече за становищата Правото, което произтича от принципите и целите на Договорите, е известно като вторично право. То включва законодателни и незаконодателни актове.Незаконодателните актове са актове, които не се приемат чрез обикновената или специалната законодателна процедура, а по силата на специални правила. За да може да бъде приет даден незаконодателен акт, трябва със законодателен акт да е предоставено правомощие за приемането му.Има два вида незаконодателни актове — делегирани актове и актове за изпълнение.Повече за актовете за изпълнение и делегираните актове
