Братислава

Братислава
Bratislava
	Братислава Bratislava
	Братислава Братислава
Страна	Словакия
Край	Братиславски край
Окръг	I, II, III, IV, V
Площ	367,6 km²
Надм. височина	152 m
Население	476 922 души (2022); 1297 души/km²
Кмет	Матуш Вало
Основаване	907 г.
Първо споменаване	907 г.
Пощенски код	8XX XX
Телефонен код	421 (2)
МПС код	BA, BL, BT
Часова зона	CET (UTC+1)
Официален сайт	www.visitbratislava.com
	Братислава в Общомедия

Бра̀тислава (на словашки: Bratislava, [ˈbratislava]; на унгарски: Pozsony; на немски: Preßburg) е столицата и най-големият град на Словакия, административен център на Братиславски край. Населението му е около 463 000 души (2012).^[1] Разположен е в югозападната част на Словакия, на двата бряга на река Дунав и на левия бряг на Морава. Градът е единствената национална столица, граничеща с две независими държави – Австрия и Унгария.^[2]

Братислава е политическият, културен и стопански център на Словакия. Градът е седалище на президента, парламента и правителството на страната, както и на няколко университета, музеи, театри, галерии и други важни културни и образователни институции.^[3] Много от големите словашки стопански и финансови институции също са разположени в града.

Историята на Братислава е повлияна от различни народи – австрийци, евреи, немци, словаци, сърби,^[4] унгарци, чехи. От 1536 до 1783 година градът е столица на Кралство Унгария, част от Хабсбургската монархия, и е родно място на много известни словашки, унгарски и немски исторически личности.

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Градът е разположен на река Дунав, в югозападната част на страната, на границата с Австрия и Унгария.

Братислава е на 3-то място по най-малко зелени площи на човек от населението сред столиците на държави от Европейския съюз (след Париж и Мадрид) с 23 m².

Климатът в Братислава е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 10,5 °C. Средната температура през най-топлия месец (юли) е 21 °C и -1 °C през най-студения (януари). Разграничават се четири сезона, а количеството на валежите е равномерно през цялата година. Често е ветровито, а за климата в града са характерни студена, влажна зима и горещо лято. Столицата е едно от най-топлите и сухи места в Словакия. Пролетта и есента са кратки и преминаването от лято към зима и от зима към лято се осъществява бързо. Най-високата температура, измерена в Братислава, е 39,4 °C, а най-ниската – -20,3 °C. Някои части са уязвими за наводнения от реките Дунав и Морава.

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Между 1536 и 1783 г. е столица на Унгария, под властта на Хабсбургите. Унгарското име на града е Пожон (Poszony).

Други исторически имена на словашки и др. са: Прешпорок (Prešporok), Пожун (Požún), Прешпурк (Prešpurk);^[5] също Истрополис, Преслава и Пресбург (Preßburg) – официалното име до 1919 г.

През 1835 г. на всеки три дни отплава по един параход от Пресбург до Пеща, а оттам друг тръгва на всеки 12 дни за Молдова.^[6]

След Първата световна война градът става част от новосъздадената независима Чехословакия. Има предложение да бъде наречен Wilsonovo mesto (Уилсъновград) – на американския президент Удроу Уилсън, но в крайна сметка през март 1919 г. е избрано името Братислава – на средновековния бохемски владетел Бретислав I.

Население

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Население на Братислава^[7]
Година	Население	Година	Население	Година	Население
1720	11 000	1880	48 000	1950	184 400
1786	31 700	1900	61 500	1961	241 800
1802	29 600	1910	78 200	1970	291 100
1820	34 400	1921	93 200	1980	380 300
1846	40 200	1930	123 800	1991	442 197
1869	46 500	1939	138 500	2001	428 672

Населението на Братислава е 476 922 души, също така градът е център на метрополен регион с население от 728 370 души към 2022 г.^[8]

Административно деление

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Териториалното деление на Братислава
Район	Община	Карта
Братислава I	Staré Mesto
Братислава II	Ružinov
	Vrakuňa
	Podunajské Biskupice
Братислава III	Nové Mesto
	Rača
	Vajnory
Братислава IV	Dúbravka
	Karlova Ves
	Devín
	Devínska Nová Ves
	Lamač
	Záhorská Bystrica
Братислава V	Petržalka
	Jarovce
	Rusovce
	Čunovo

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Транспорт

През 1848 г. е открита централната жп гара на Братислава. В отвъддунавската част съществува жп гара Братислава-Петржалка. Железопътните линии от града тръгват в 6 посоки. Международното летище „Милан Стефаник“ се намира на няколко километра от града и работи от 1951 г. Собственикът на летището, консорциумът OneTwo, планира да го обедини в един комплекс с виенското летище „Швехат“, което също притежава, с изграждането на високоскоростна железница от Братислава – Швехат – Виена. За осигуряване на корабоплаването по река Дунав градът разполага с речно пристанище с ж.п. възел. Пътната мрежа на града включва 5 моста и 3 главни пътни артерии. Градът разполага с централна автогара „Млинке Ниви“ и автобусни станции.

Първият обществен градски транспорт в Братислава е омнибусът с линия, открита през 1868 г. Трамваят в Братислава е създаден през 1895 г. и оттогава е основният обществен транспорт, като в момента има 8 линии. Братиславският тролейбус е пуснат за първи път през 1909 г., но скоро е закрит и възобновен през 1941 г., като в момента работи по 14 маршрута. Градът има и автобусни маршрути (около 60 редовни и 20 нощни), като до 2016 г. автобусът е единственият градски транспорт, който достига до отвъддунавската част на град Петржалка, но сега там е изградена нова трамвайна линия, по която вървят два маршрута – 1 и 3. Общественият градски транспорт се управлява от обединената компания Dopravný podnik Bratislava. През 1985 г. в Братислава започва строителството на метро, но скоро проектът е замразен.

Култура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Братиславският дворец
Университетът „Коменски“
В Стария град

Музеи и галерии

Словашка национална галерия (Slovenská národná galéria)
Словашки национален музей (Slovenské národné múzeum)
Дом на добрия пастир (Dom U dobrého pastiera), сграда в стил рококо, която днес е своеобразен музей на исторически часовници
Музей на град Братислава (Múzeum mesta Bratislavy)
Исторически музей (Historické múzeum)
Археологически музей (Archeologické múzeum)
Природонаучен музей (Prírodovedné múzeum)
Музей на транспорта (Múzeum dopravy)
Музей на водоснабдяването и канализацията (Vodárenské múzeum)
Железопътен музей на Словашката република (Železničné múzeum Slovenskej republiky)
Музей на музиката (Hudobné múzeum)
Музей на оръжията (Múzeum zbraní)
Музей на образованието и педагогиката (Múzeum školstva a pedagogiky)
Музей на лозарството (Múzeum vinohradníctva)
Музей на историческите интериори (Múzeum historických interiérov)
Музей на унгарската култура в Словакия (Múzeum kultúry Maďarov na Slovensku)
Музей на еврейската култура (Múzeum židovskej kultúry)
Музей на историята на Еврейската община (Židovské komunitné múzeum)
Музей на културата на карпатските немци (Múzeum kultúry karpatských Nemcov)
Музей на полицията на Словашката република (Múzeum polície Slovenskej republiky)
Музей „Артур Флайшман“ (Múzeum Arthura Fleischmanna)
Музей „Йохан Непомук Хумел“ (Múzeum Johanna Nepomuka Hummela)
Музей на римския военен лагер Герулат (Múzeum Antická Gerulata)
Музей на изкуството „Данубиана Мьоленстеен“ (Danubiana Meulensteen Art Museum)

Спорт

Градът се гордее със своето спортно дружество „Слован“. Футболният клуб се състезава в словашката Екстралига. А хокейният е един от най-успешните в Европа. От 2012 до 2019 г. ХК „Слован“ се състезава в Континенталната хокейна лига.

Известни личности

Родени в Братислава

Филип Ленард (1862 – 1947), унгарски физик
Йохана Лойзингер (1865 – 1951), съпруга на българския княз Александър Батенберг
Виктор Румпелмайер (1830 – 1885), австрийски архитект
Хана Хегерова (1931 – 2021), певица и актриса
Доминик Хърбати (р. 1978), тенисист

Починали в Братислава

Божин Ласков (1922 – 2007), български футболист
Ференц Йожеф Кохари (1767 – 1826), принц и политик
Йозеф Тисо (1887 – 1947), политик

Други

Стефан Гечев (1912 – 2000), български поет, живее в града през 1942 – 1947
Емил Венков (1937 – 2017) българо – словашки скулптор, живее в града през 1960 – 1992, автор на статуята на Ленин с Сиатъл (САЩ)
Георгий Острогорски (1902 – 1976), руски историк, живее в града през 1928 – 1933

Фотогалерия

Народната рада (парламентът)
Словашкото радио
Статуя на папарак

Бележки

↑ bratislava-slovakia.eu 2012.
↑ Swire 2006.
↑ bratislava.sk 2006.
↑ Project Rastko 2010.
↑ Votruba 2010.
↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 68 – 69.
↑ SLOVAKIA: urban population // Посетен на 11 Apr. 2008.
↑ Bratislava vníma sčítanie pozitívne, rozdiel 20-tisíc ľudí však žiada vysvetliť, pravda.sk, 21.01.2022.

Цитирани източници

Brochure – Welcome to Bratislava (PDF) // bratislava.sk. bratislava.sk, 2006. Архивиран от оригинала на 2007-03-05. Посетен на 25 април 2007. (на английски)
Population on December 31, 2012 // bratislava-slovakia.eu. bratislava-slovakia.eu, 31 декември 2012. Посетен на 21 април 2014. (на английски)
Srbi u Slovačkoj // Project Rastko, 2010. Посетен на 14 февруари 2014. (на сръбски)
Swire, Dominic. Bratislava Blast // Finance New Europe, 2006. Архивиран от оригинала на 2006-12-10. Посетен на 8 май 2007. (на английски)
Votruba, Martin. Bratislava's Name // Slovak Studies Program. University of Pittsburgh, 2010. Архивиран от оригинала на 2010-06-02. Посетен на 30 юни 2010. (на английски)

Външни препратки

[bratislava-slovakia.eu2012-1] ratislava-slovakia.eu 2012.

[Swire2006-2] Swire 2006.

[bratislava.sk2006-3] ratislava.sk 2006.

[Project_Rastko2010-4] Project Rastko 2010.

[Votruba2010-5] Votruba 2010.

[:02-6] Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 68 – 69.

[7] SLOVAKIA: urban population // Посетен на 11 Apr. 2008.

[8] Bratislava vníma sčítanie pozitívne, rozdiel 20-tisíc ľudí však žiada vysvetliť, pravda.sk, 21.01.2022.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]